13 октомври 2005

С кули високо в небето...

Замъците в киното 
Кулите им гъделичкат сивите облаци. Цветните мозайки на прозорците отразяват слънчевите лъчи. Те се появяват и изчезват с повея на авторовото въображение. Замъците са част от разнообразието на аксесоари в киното.

Авторите си “играят” с тях най-често в два случая – когато сюжетът е исторически или приказен. При съчетаване и вмъкване на сатирично-гротесков елемент, се получава “Монти Пайтън и Свещеният Граал”.

След дълго “препускане” (без коне, с тропот от кокосови орехи), майтапчиите-рицари откриват Камелот, само че той е модел от картон! Колко е преходна световната слава! Решават да не влизат в него, а пътя на приключенията ги повежда към други замъци. По най-различни причини екипът на “питоните” не е получил разрешение за снимки из шотландските старини – затова пък е избродил до крайност двата частни замъка Доун и Сталкер! 


Тери Гилиам не се отказва от препратки към легенди и приказни истории – в “Братя Грим” лошата кралица обитава прокълнат замък; в “Кралят на рибарите” героят на Роби Уилямс трябва да победи своя огнен демон, а въображаемият замък се крие в дебрите на Ню Йорк (в реалността това е общежитието на “Хънтър Колидж”).

По изключение приключенски или екшън филми могат да се възползват от екзотиката на нетрадиционна за жанра “локация”. И резултатът е “с един куршум - два заека” – разнообразява се мястото на действие, което натоварва с нови идеи художник-декоратори, сценаристи и актьори, и изненадва приспаното от клишета въображение на зрителите. Като успешен пример може да послужи тайният щаб на MI 6 от “Един свят не е достатъчен”, разположен в истински замък на име “Ейлеън Донън”, Западна Шотландия.

 Когато се цели създаване на апокалиптично бъдеще, съчетано с почти приказна реалност (като в “Царството на огъня”), страхотно помага разрушен замък в английската провинция. Той става убежище за оцелелите от огнения дъх на безмилостни дракони човешки същества...

Въображението може да потегли накъдето си поиска – то е заредено с вечния стремеж за пространствено-времеви пътешествия на кинотворците. Когато правиш портрет на древността, няма как да не присъства замък на египетския фараон (филмите за “Мумията”), или пищното, разточително красиво обиталище на цар Приам от Троя.


Но когато цял замък от далечния 14 век стане жертва на драматургично безсилие, рицарите, които се борят за чест и слава, се превръщат в тъжна гледка. Пример: герои-историци, озовали се в миналото - Джерар Бътлър се опитва да спаси Били Конъли сред огнено-катранени кълба и свистящи стрели.


Съвсем различно въздействие оказва атмосферата на Средновековието, когато с помощта на киното се върнем НАИСТИНА във времето – и срещнем мускетарите на Дюма, Кралица Марго или великата английска владетелка Елизабет! Замъците са неделима част от всяка историческа кинореалност – място за тайни срещи, за подписване на договори, за бурни сцени между управници или за тайни любовни признания...

Без замъци обаче не може да мине и нито една ИСТИНСКА приказка. В най-пространният и прекрасно филмиран епос досега, въплъщението на Злото Саурон владее върховно укрепен замък в Мраколес, Барад-Дур, близо до Съдбовния връх, в който изчезва завинаги Единственият пръстен. Замъкът на Бавморда в “Уилоу” също е средоточие на сили, преклонили се пред мощта на омразата и желанието за власт.

Един замък с калейдоскопични стълби и пакостни духчета (създадени от кукления майстор Джим Хенсън) е поставен в центъра на Лабиринт, и действа като притегателна сила за младата Сара, омагьосана от приказка на пук на сивото, скучно тийнейджърство.


Скривалище за опасни и не съвсем приказни сили на мрака са далечните планински дебри на Трансилвания, където се извисява замъкът на Дракула – така е според няколко десетки филми, посветени на неговата история още от зората на киното. В страховит замък, далеч от хорските очи, се ражда и чудовището на Франкенщайн, а един много тъжен и чаровен Крал на тиквите е принуден да живее в гротескна замъчна постройка, родена от въображението на Тим Бъртън в “Кошмари преди Коледа”. 

Този режисьор обича да провокира – може би затова “създава” своя Едуард Ножиците в мрачен замък в покрайнините на обикновен град от средата на 20 век, за да има къде да се завърне и да се приюти различното същество, “изрязано” от общността на средностатистическите хора...


Под този знаменател могат да се пъхнат и героите на Джоан Роулинг, които в началото на всяка учебна година се запътват към тайнствен и укрепен замък, някъде между света на реалните “мъгъли” и магията. Хогуортс е декориран е подобаващо (не като училище, а като замък!), дори коридорите му са украсени с портрети, които често изненадват учениците.



Авангарден стил в одекоряването демонстрира и неуморният писач на приказки Джордж Лукас – в първия епизод на своите “Междузвездни войни” замъкът на кралица Амидала на Набу е терен на ожесточени битки, но това не му пречи да блести с константинополски разкош от златното византийско време!



И след като стигнахме до ПОЧТИ-рисуваните филми (спец-ефектите често не оставят поле за изява на снимащите кинаджии), не можем да подминем и анимираните приказки.
Спомняме си как светът ахна, когато “Дисни” създаде “Красавицата и звярът” и “Аладин” – в тях са спазени всички приказни закони! И има замъци - Звярът предоставя своите владения на красивото същество, завладяло сърцето му, а то ще развали магията.
Аладин пък е омагьосан от усмихнатите очи на едно красиво момиче, което случайно е султанска щерка и е на мушката на великия везир, а той така се отплесва в поръчки за построяване на разкошен замък, че после му се стоварват големи неприятности... Години по-късно дойде ред на “ДриймУъркс” да докаже, че рисуваните приказки все още не са демоде!


В първото си приключение добродушното зелено чудовище Шрек стига до далечния замък на принцеса Фийона и я спасява от страстно-гореща драконица.








В продължението на историята двамата влюбени отиват при тъста и тъщата в замък, съвсем подходящ за отглеждане на принцеса, но не и за бурни взаимоотношения между родители и пораснала щерка...

Затова обществото на внимателните кинозрители препоръчва – колкото и безобидна да изглежда, внимавайте в картинката - да не се окажете изведнъж пленник в страховито подземие на някой замък... и да не можете да отидете на кино...

(сп. “Екран”, октомври 2005)