ноември... тъга...

Острият контур на хребета
разделя розовия огън и млечното сиво...
Планината се сгушва в залеза...
Луната отмята тънък облачен кичур,
профилът е изящно очертан...

Плачеш ли от красота?

"...единственото познато лице е лицето на моята планина, 
сияеща като гранат под косите лъчи на слънцето.
Забивам нокти в дланите си, но ръцете ми не стават криле..."
"24 Views of Mt. Fuji, by Hokusai"
Roger Zelazny 

Strawberry Fields Forever...

Обичам-обичам-обичам-обичам-обичам-обичам-обичам-обичам-обичам-обичам-обичам-обичам ги! безкрайно... 

28th November 1966: 
The Beatles were recording Strawberry Fields Forever at Abbey Road Studios. 
It was the second session recording the track, which was released in February 1967.

~ one of the best Queen's songs - ever ~

It started off so well
They said we made a perfect pair
I clothed myself in your glory and your love
How I loved you,
How I cried...
The years of care and loyalty
Were nothing but a sham it seems
The years belie we lived the lie
I love you 'til I die
Save me, save me, save me
I can't face this life alone
Save me, save me, save me...
I'm naked and I'm far from home

The slate will soon be clean
I'll erase the memories
To start again with somebody new
Was it all wasted,
All that love?
I hang my head and I advertise
A soul for sale or rent
I have no heart I'm cold inside
I have no real intent
Save me, save me, save me
I can't face this life alone
Save me, save me, ooooohhhhh...
I'm naked and I'm far from home

Each night I cry I still believe the lie
I'll love you, 'till I die

Save me, save me, ohhhhhh, save me
Don't let me face my life alone
Save me, save me, ooh...
I'm naked and I'm far from home...

Колко бързо минават 20 години...

Преди...

за ОПЕРАЦИЯ КИНО

В момента, в който чух за филма „Преди залеза”, се почувствах предадена... Защото бях убедена, че нищо не би могло да се сравни с онова непринудено, но истинско усещане за реалност и сън, което излъчва оригинала на Линклейтър-Хоук-Делпи от 1995 година „Преди изгрева”. Аз наистина смятам първия филм на триото за уникален – защото дори и написан/режисиран от единия, за да стане реалност са необходими точно тези двамата, които да го изживеят пред камерата. 

За зрителите, които не си спомнят точно по какво се прехласвам: американецът Джеси среща французайката Селин в един влак. Авантюристичното му предложение да слязат заедно, за да прекарат двамата последната негова вечер в Европа, е прието от нея и всичко онова, което си казват по улиците на Виена, вибрира в синхрон с всяко сърце, което умее да чувства. Когато една нощ е единствена и толкова съвършена – нужно ли е да „събираме” отново героите, за да преоткрием тяхното различно „аз”, което се е променило с времето? 2004 беше годината на експеримента – всички са същите, само че години по-късно, с ново неочаквано и изненадващо силно преживяване.

Така, стигнах и до новината. В интервю, дадено наскоро пред френския сайт AlloCine, Итън Хоук споменава, че от известно време той, Джули Делпи и режисьорът Ричард Линклейтър обмислят дали не е време за второ продължение.

„Не мога да предполагам какво бихме направили, но зная, че и тримата говорим много за това в последните шест месеца – някак синхронно и тримата имаме усещането, че сме готови да се срещнем отново с познатите ни персонажи. Минаха девет години между първия и втория филм, и ако решим да работим по филма следващото лято, ще се окаже, че и между втория и третия отново са минали девет години. Започнахме сериозно да обмисляме идеята. Ще се опитаме да пишем заедно.”

Може би защото Джеси и Селин са толкова близки като светоусещане до мен, може би защото те се променят синхронно във времето като герои точно от моето поколение, и може би защото съм неспасяема романтичка (въпреки скептицизма на уж-здравия-кино-разум) – ще очаквам с нетърпение следващата им среща. И с нас...

If the doors of perception were cleansed...

Особен поглед: "Кецове"

за ОПЕРАЦИЯ КИНО

Този филм е моето бягство.
Може би има много кусури (или малко), може би има далеч по-добри в драматургично, диалогово или дявол знае какво друго отношение кинотворби – и кво от това?
Надали бих ги гледала така, както гледам „Кецове”.

Забравям. Срещне ли погледа ми хълмистите поляни, и зад тях – морето, което блещука, „изключвам” от реалността. Тя не ми е нужна. Съвсем за малко ставам част от шестимата. Дали Валери и Иван са предполагали, че така ще се получат нещата? Сигурно не. Действали са с усет, интуиция и много любов. Иначе щяха да сгрешат. А не са. Филмът беше моята реалност и на прес-прожекцията в Карлови Вари, и на премиерата в София. Ама имало много хора, всякакви хора, екип, продуценти – може. Голямо „браво” на всички тях, за усилията, за труда! Но вярвайте ми – аз забравям за всичко това , когато гледам „Кецове”. Потъвам в златното море, изпивам с очи изгрева на слънцето, дишам прахоляка на платото, боцкат ме тръните, засилвам се към вишката – там съм. И двата пъти. Факт.

Ако вярвате в свободата, ако обичате душата си – не пропускайте този филм! Той е за вас.
И пак – много думи написах, важната е една – БЛАГОДАРЯ.